Гражданите на държавите от Европейския съюз (каквито са България и Румъния) имат право да се движат свободно, да живеят и работят в друга държава от ЕС при спазване на условията, определени в договорите за ЕС.

Право на излизане и влизане

Всички граждани на ЕС са свободни да се придвижват в други страни от Общността само с валидна карта за самоличност или паспорт, без да са необходими  визи.

Право на пребиваване

Лицата имат право да пребивават до 3 месеца с валидна карта за самоличност или паспорт. В България и Румъния не се изисква съобщаване за присъствие.

За пребиваване над 3 месеца гражданите на ЕС трябва да отговарят на поне едно от следните условия:

• да са работници или самостоятелно заети лица в приемащата държава;
• да притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си за да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава и имат пълно здравно застрахователно покритие;
• да са учащи, записани в учебно заведение, да притежават пълно здравно застрахователно покритие и да имат достатъчни финансови средства за себе си и за членовете на семейството си;
• или са членове на семейството, придружаващи гражданин на ЕС, който отговаря на тези условия.

Право на постоянно пребиваване:

Придобива се от лица, пребивавали законно в приемащата държава в непрекъснат срок от 5 години.

Работещите, граждани на ЕС не се нуждаят от разрешително за работа. Единствено Лихтенщайн налага квоти, ограничаващи броя на хората, които могат да работят и живеят там. За български и румънски граждани достъпът до пазара на труда в Швейцария е ограничен, запазва се квотният принцип за издаваните разрешителни до 31 май 2019 г.

Държавите от ЕС имат право да запазват някои позиции в публичния сектор, обществената сигурност, обществения ред и общественото здраве за собствените си граждани.

По отношение на социалната сигурност, в повечето случаи се прилага системата на приемащата държава. Обезщетенията са като на работещите граждани на тази страна, които могат да включват и допълнителни придобивки, напр. по-евтини билети за влакове, допълнителни пенсии, стипендии за обучение, обезщетения за безработица за децата, когато търсят своята първа работа, непарични обезщетения, надбавки, които се дават на работещите и техните семейства за живот в приемащата страна.

Търсещи работа в ЕС

Всеки гражданин на ЕС има право да търси работа в друга държава членка в съответствие с приложимите към местните работници разпоредби и да получава съдействие от националната служба по заетостта. От кандидатите за работа може да се изискват определени езикови умения, но изискването трябва да е в рамките на разумното и необходимото за позицията.

Командировани работници

За тях важат редът и условията на заетост в приемащата страна. Работодателят може да поеме разходите за пътуване, храна и настаняване в страната от ЕС, в която е командировано. Командирования остава в системата за социална сигурност в държавата членка по обичайна дейност на наемащото предприятие (изпращаща държава), когато той е изпратен от предприятие (работодател) в друга държава членка (държава по заетост).

Допълнителна информация

Студенти/учащи

Студент от ЕС има право на свободно движение във всички държави-членки и престой до 3 месеца с валидна карта за самоличност или паспорт. В зависимост от държавата-членка може да се изисква да се регистрира пред съответните власти. Имат същото право на достъп до придобивки както местните студенти.

Допълнителна информация

Гражданите на ЕС имат правото да бъдат третирани еднакво с местните граждани на приемащата държава, в съответствие със забраната на дискриминация, основана на националност, расов/етнически произход, религия, убеждения, увреждания, възраст и сексуална ориентация.

Това се отнася до възнаграждение и други условия на заетост и труд, здраве и безопасност на работното място, достъп до обучение, достъп до жилище, право да членува в синдикална организация, социални и данъчни предимства и т.н.

Признаване на дипломи е необходимо, когато професията е регулирана от приемната страна.

За упражняване на регулирана професия по закон или наредба, следва да има разрешение, регистрация или друго регулиране. Ако професията, не е регулирана в приемната страна, кандидатът не е необходимо да кандидатства за признаване на професионална квалификация. Може да започне да упражнява тази професия.

Лице, което е квалифицирано да упражнява професия в страна по произход, се счита, че  е квалифицирано да упражнява тази професия във всички страни от Европейското икономическо пространство. В случаите на съществени различия в образованието или обучението, са предвидени компенсаторни мерки (НЯМА автоматично признаване).

Допълнителна информация

Европейската професионална карта ЕПК (European Professional Card): електронен документ за признаване на професионални квалификации в друга страна от ЕС. В България се издава за професиите:

• медицинска сестра с общ профил от Министър на здравеопазването;
• фармацевт от Министър на здравеопазването;
• физиотерапевт от Министър на здравеопазването;
• планински водач от НАЦИД);
• агент по недвижима собственост от НАЦИД;

Притежателите на чуждестранни професионални квалификации по нерегулирани в България професии имат директен достъп до пазара на труда. Признаването на такива професионални квалификации е от компетенциите на самите работодатели.

Допълнителна информация

Основните европейски актове са:

• Договор за функционирането на Европейския съюз;
• Директива 2004/38/EО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки;
• Директива 2014/54/ЕС на ЕП и на Съвета относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници;
• Регламент (ЕС) № 492/2011 относно свободното движение на работници в Съюза;
• Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност;
• съдебната практика на Съда на ЕС.
• Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/983 на Комисията относно процедурата за издаване на европейска професионална карта и прилагането на механизма за предупреждение;
• Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации;

Европа:

• Европейската комисия
• Европейски съд по правата на човека
• Съд на ЕС
• Европейски омбудсман
• Европейски надзорен орган по защита на данните

България:

• Министерство на труда и социалната политика
• Агенция по заетостта
• Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"
• Омбудсман на Република България
• Софийският районен съд
• Министерство на вътрешните работи
• Национален осигурителен институт
• Национална здравноосигурителна каса
• Национална агенция за приходите
• Комисия за защита от дискриминация
• Комисия за защита на личните данни

Румъния:

• The Labour Inspection

Сключване на трудов договор: между работника и работодателя преди постъпването на работа в писмена форма. В 3 дневен срок от сключването/изменението му и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до ТД на НАП.

Изменение на трудовото правоотношение

• По взаимно съгласие: допуска се с писмено съгласие между страните.
• Едностранно изменение: страните не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение.

Изключения: Работодателят може едностранно, без съгласието на работника:

• да измени мястото и характера на работата при производствена необходимост, както и при престой;
• да увеличава трудовото му възнаграждение;
• да го командирова за изпълнение на трудовите задължения.

Прекратяване на трудово правоотношение

• Общи основания (без предизвестие):
  • по взаимно съгласие на страните;
  • с признаване на уволнение за незаконно;
  • с изтичане на уговорения срок;
  • със завършване на определената работа;
  • със завръщане на замествания на работа;
  • когато длъжността е определена за заемане от бременна/ трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;
  • с постъпване на работа на работника, който е избран или е спечелил конкурса;
  • при невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания;
  • със смъртта на работника;
  • поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител;
  • с прекратяване на дългосрочната командировка по Закона за дипломатическата служба;
• Прекратяване от работника:
  • с предизвестие: Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор от работника е 30 дни, ако страните не са уговорили друго, но не по-дълъг от 3 месеца. При срочен договор - 3 месеца, но не повече от остатъка на срока на договора.
  • без предизвестие: чрез едностранно волеизявление, направено в писмена форма в определени в Кодекса на труда случаи.
• Прекратяване от работодателя:
  • с предизвестие:
    • при закриване на предприятието или на част от него, съкращаване на щата;
    • при намаляване на обема на работата;
    • при спиране на работа за повече от 15 работни дни;
    • при липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата;
    • когато работникът не притежава необходимото образование/професионална квалификация;
    • при отказ на работника да последва предприятието,когато то се премества в друго населено място;
    • възстановен е незаконно уволнен работник, заемал тази длъжност;
    • при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, респ. при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките;
    • при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор;
    • др.
  • без предизвестие, когато работникът:
    • бъде задържан за изпълнение на присъда;
    • бъде лишен от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
    • е с отнета научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на нея;
    • е заличен от регистрите на съсловните организации;
    • откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;
    • бъде дисциплинарно уволнен;

Прекратяване по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение. Минималният размер на обезщетението е четирикратен размер на последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение

Размерът на трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов договор.

Брутната работна заплата се състои от:

• основна работна заплата;
• допълнителни трудови възнаграждения;
• други трудови възнаграждения.

Минималната работна заплата в България за 2018 г. е 510 лв. За много отрасли и браншове има фиксирани в колективен трудов договор по-високи равнища на минимална работна заплата

Допълнителни трудови възнаграждения (ДТВ) за:

Извънреден труд (полага се извън установеното работно време): заплаща се увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от:

• 50 % - за работа през работните дни;
• 75 % - за работа през почивните дни;
• 100 % - за работа през дните на официалните празници;
• 50 % - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Продължителността на извънредния труд през 1 календарна година не може да надвишава 150 часа. Той е забранен и се допуска по изключение при определени в КТ случай.

Нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00 ч.): заплаща се за всеки отработен от работниците нощен час или за част от него в размер не по-малък от 0,25 лв.

Допълнителни възнаградения с постоянен характер се заплащат за:

• Стаж и професионален опит
• Образователна и научна степен

При несъстоятелност на работодателя, българското законодателство гарантира до определен размер на работниците да получат начислените им, но неизплатени до обявяване несъстоятелността на работодателя трудови възнаграждения и обезщетения. Право на гарантирано вземане имат работниците, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление, което се подава от работника в НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок от вписване в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност или от датата на информирането на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по законодателството на друга държава.

Гарантираните вземания са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано съдебното решение.

Допълнителна информация - NAP, NSSI

Задължения на работника през работното време:

• да се явява навреме и да бъде на работното си място до края на работното време, в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи;
• да не употребява алкохол или наркотици;
• да използва цялото време за изпълнение на възложената работа в изискуемото количество и качество;
• да спазва техническите и технологическите правила и ЗБУТ;
• да изпълнява законните нареждания на работодателя;
• да пази имуществото при изпълнение на работата;
• да бъде лоялен към работодателя, да не разпространява поверителни сведения, да пази доброто име на предприятието;
• да спазва вътрешните правила;
• да съгласува работата си с останалите работници;
• да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа;
• да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от трудовия договор и от характера на работата.

Задължения на работодателя:

• да осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение.
• да начисли и плаща за положения труд трудово възнаграждение в установените срокове;
• да издава документи:
• да води трудово досие на работника;
• да осигурява социално и здравно работника.

Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина като:

• закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
• явяване на работа в състояние, което не позволява изпълнението на възложените задачи;
• неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
• произвеждане на некачествена продукция;
• неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
• неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
• злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието;
• увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
• неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативни актове и др.

Могат да бъдат налагани от работодателя следните дисциплинарни наказания:

• забележка;
• предупреждение за уволнение;
• уволнение.

Всички имат право на равни условия на достъп до упражняване на професия или дейност. При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания за пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение и имуществено състояние.

Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата такава информация.

Всеки може да сезира Комисията за защита от дискриминация чрез подаването на жалба или сигнал до нея.

Работното време е период от време, през който се реализира трудова дейност. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа, а за седмицата е до 35 часа.

По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време. Удълженият работен ден не може да надвишава 10 часа.

Намалено работно време се установява за:

• работа при специфични условия и риск за живота и здравето;
• работници, ненавършили 18 години.

Почивки

Почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. През деня може да има и една или няколко допълнителни почивки. Непрекъсната междудневна почивка не може да бъде по-малко от 12 часа. При петдневна работна седмица почивката е в размер на 2 последователни дни и на работника се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Официалните празници са определени в КТ. Когато съвпадат със събота и/или неделя, първият работен ден след тях е неприсъствен.

Видове отпуски:

• Платен годишен отпуск: с писмено искане до работодателя при наличие на минимум 8 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели. Минималният му размер е не по-малко от 20 работни дни.
• Допълнителен платен годишен отпуск:
  • o за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето - не по-малко от 5 работни дни;
  • o за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
• Отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения (встъпване в брак, при кръводаряване, при смърт на родител, дете, съпруг, брат и др.);
• Отпуск при временна неработоспособност: разрешава се от здравните органи;
• Отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2 годишната му възраст;
• Отпуски за обучение;
• Неплатен отпуск на учащи се;
• Отпуск за приемен изпит в учебно заведение;
• Ползване на отпуск от непълнолетни и майки;
• Платен годишен отпуск за лица, с трайно намалена работоспособност;
• Неплатен отпуск: само по искане на работника или служителя.

Допълнителна информация

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника.

Представя се от работника при постъпване на работа. Работодателят издава на работника трудова книжка, когато работникът постъпва за първи път на работа в 5 дневен срок.

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника.

Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника се издава нова трудова книжка от съответната инспекция по труда.

Трудов стаж е времето, през което работникът е работил по трудово правоотношение.

За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:

• почивните и празничните дни;
• ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;
• ползваните неплатени отпуски, установени с КТ или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
• ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
• времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;
• времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

Трудови са споровете между работника и работодателя във връзка с трудовите правоотношения, както и споровете по установяване на трудов стаж. Исковете по тях се предявяват в срокове:

• едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка";
• 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
• 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

Гражданските дела по трудови спорове са подсъдни на районния съд като първа инстанция, включително и делата с цена на иска над 25 000 лв.

Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

• Кодекс на труда
• Граждански процесуален кодекс
• Наредба №4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор
• Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя
• Кодекс за социално осигуряване
• Закон за здравното осигуряване
• Наредба за структурата и организацията на работната заплата
• Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
• Закон за здравното осигуряване
• Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
• Наредба за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години
• Закон за защита от дискриминация

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) се извършва с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите.

Дейностите, свързани със ЗБУТ обхващат производства, процеси, дейности, работни места, работно оборудване. Всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са за сметка на работодателя.

Във връзка с осигуряване на ЗБУТ работодателят има задължения за:

• разработване на правила за осигуряване на ЗБУТ в предприятието;
• разработване на физиологичен режим на труд и почивка;
• организиране на защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове;
• осигуряване на лични предпазни средства;
• осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея;
• учредяване на комитети и групи по условия на труд;
• извършване на оценка на риска в предприятието;
• обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина;
• организиране и провеждане на периодично обучение или инструктаж;
• осигуряване на безопасност при използване на работно оборудване;
• предприемане на организационни мерки или за осигуряването на използването на технически средства и оборудване за избягване на ръчната работа с тежести;
• разработване инструкция/указание за безопасна работа за използваните опасни вещества;
• защита от съществуващи/потенциални рискове при работа с биологични агенти и канцерогени/ мутагени при работа (когато е приложимо за съответния работодател);
• недопускане до работа на работници, които не притежават документи за правоспособност, когато това е изискуемо по закон;
• предприемане на необходими мерки за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари, по отношение на работни места и работещите, извършващи работа с автомобили, при товаро-разтоварни работи;
• създаване на План за предотвратяване и ликвидиране на аварии;
• документация за електрообзавеждане, съобразно Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V;
• сключване на задължителна застраховка „Трудова злополука”;
• създаване и поддържане на Регистър за отчитане на трудовите злополуки;
• подаване на Декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ.

Допълнителна информация

Работникът е длъжен да спазва техническите и технологическите правила, както и да спазва правилата за ЗБУТ.

Работещите, в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции, са длъжни да използват правилно:

• машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;
• лични предпазни средства и специално работно облекло и след употреба да ги връщат на съответното място за съхранение;
• да не отстраняват, прекъсват, изключват средствата за колективна защита и предпазните устройства, с които са оборудвани машините;
• да информират незабавно за всяка възникнала непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;
• да съдействат при изпълнението на мероприятията за осигуряване на ЗБУТ.

Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място. Като определя:

• видовете инструктаж/обучения;
• лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани;
• програма;
• продължителност;
• лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.

Видове инструктаж:

• начален инструктаж;
• инструктаж на работното място;
• периодичен инструктаж;
• ежедневен инструктаж;
• извънреден инструктаж.

Лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани:

• всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време;
• работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост;
• командировани работници/служители;
• работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието;
• лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията или с които се провежда производствена практика;
• всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.

Продължителността на инструктажите се определя в зависимост от оценката на риска и конкретните условия на работа в отделните цехове, звена, отдели, длъжности, видове работа и професия.

Предварителни медицински прегледи (задължителни) се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия.

На задължителен предварителен медицински преглед подлежат:

• лицата, които постъпват на работа за първи път;
• лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания;
• лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца.

Предварителните медицински прегледи се заплащат от лицата, които кандидатстват за работа, а периодичните медицински прегледи са за сметка на работодателя.

Постъпващите на работа в производствата и професиите, при които са задължителни предварителни и периодични профилактични медицински прегледи на работещите с вредности и срокове за провеждането им, подлежат на предварителен медицински преглед от лекари-специалисти.

Документирането става в карта за предварителен медицински преглед.

Периодични медицински прегледи (задължителни): извършават се с оглед диагностициране на ранните форми на заболяванията и разкриване на рисковите фактори за възникването на масово разпространените и на социалнозначимите болести.

Честота на извършване:

• до 18-годишна възраст - ежегодно;
• от 18- до 40-годишна възраст - един път на 5 години;
• над 40-годишна възраст - един път на 3 години;

работещи при вредни за здравето условия на труд - определя от ХЕИ съобразно степента на потенциалния здравен риск на конкретните работни места.

Във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, при извършването на работа, свързана с риск за здравето и безопасността, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства (ЛПС).

ЛПС се предоставят на работещите в деня на постъпването им на работа. Те трябва да отговарят на нормите и изискванията за осигуряване на безопасност и опазване на здравето, съдържащи се в приложимите за съответното ЛПС нормативни актове, свързани със съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие.

Работно облекло се осигурява, с оглед да се запази личното облекло.

Униформено облекло се предоставя, когато при изпълнение на задълженията, се налага отличаване на работниците/служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието.

Допълнителна информация

Работникът има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му.

Формите на упражняване на правото са отказ и преустановяване на работата (когато изпълнението е започнало). Работникът е длъжен да уведоми (не да иска разрешение) работодателя – най - често това се прави устно. Работата се продължава, само след като опасността бъде отстранена и има изрично нареждане на работодателя или прекия ръководител.

Работникът има право на обезщетение, което е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което не е работил. За да възникне задължение на работодателя да изплати това обезщетение е необходимо отказът на работника да изпълнява работата си или да преустанови нейното изпълнение да е направен на законно основание, поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за неговия живот и здраве.

Работещите се осигуряват задължително за професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноски са за сметка на работодателите. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Както и злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

• основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
• мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
• мястото за получаване на възнаграждение.

Изключения: Не се считат за внезапно увреждане на здравето патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.

При трудова злополука, пострадалите лица или техните наследници имат право на:

• парични обезщетения за временна неработоспособност;
• парично обезщетение при трудоустрояване;
• лична или наследствена пенсия за инвалидност;
• парични помощи за профилактика и рехабилитация;
• еднократна помощ при смърт.

“Професионална болест” е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Допълнителна информация

За да работят в България, гражданите на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария не се нуждаят от разрешение за работа.

Гражданите на Европейския съюз, гражданите на държавите - страни по споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) и гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, влизат и напускат територията на Република България с лична карта или паспорт и могат свободно да пребивават за срок до 3 месеца. След този период те трябва да се регистрират в Главна дирекция „Миграция“, за да получат Удостоверение за временно, продължително (до 5 години) или постоянно (над 5 години) пребиваване. За целта е необходимо да се представят доказателства, че полагат труд (наети, самонаети), приети са за обучение в учебно заведение или имат достатъчно средства, за да се издържат и да не са в тежест на социалната система в страната.

Необходимите документи за тази регистрация са:

• документ за самоличност;
• документ, удостоверяващ някое от по-горе споменатите обстоятелства (например сключен трудов договор);
• документ за платена държавна такса,

Търсене на работа: В териториалното поделение на Агенцията по заетостта - Дирекция Бюро по труда (ДБТ) може да се регистрира всяко, навършило 16г., търсещо работа лице, което е:

• гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария (ЕИП) както и
• лицата - граждани на трети държави, които са членове на семейство на български граждани или на граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария;

Необходимите документи за регистрация в ДБТ за граждани на ЕИП са:

• Документ за самоличност (лична карта или паспорт);;
• Документ, удостоверяващ адресна регистрация на територията на Република България, който може да бъде:
  • o Удостоверение за адресна регистрация на територията на Република България;
  • o Документ за пребиваване;
  • o Удостоверение за продължително пребиваване в Република България - след 3 месеца от влизане в страната (Издава се от Главна дирекция "Национална полиция").

Наемане на чужденци на територията на Република България: Трудовата заетост на чужденци на територията на Република България е регламентирана в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и Правилника за неговото прилагане. ЗТМТМ предоставя равен достъп до българския пазар на труда и равно третиране на гражданите на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария.

Гражданите на Европейския съюз, гражданите на държавите - страни по споразумението за ЕИП и гражданите на Конфедерация Швейцария могат да търсят намерят свободни позиции на:

EURES - европейският портал за професионална мобилност е мрежа за сътрудничество, създадена с цел да подпомага свободното движение на работници на територията на 28 държави на ЕС, плюс Швейцария, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Партньор за България е Агенцията по заетостта (АЗ) към МТСП. На сайта на Агенцията има справочна информация както за търсещите, така и за предлагащите работа. е-Трудова борса предлага информация за свободните работни места, обявени в бюрата по труда (БТ), на регионален принцип, както и профили на търсещи работа лица, регистрирани в БТ.След като вече са в България, гражданите на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария могат да се регистрират и търсят работа чрез бюрата по труда (общо 107) Те трябва да имат удостоверение за адрес, на който пребивават в България (издава се от дирекция „Миграция” в Регионалната дирекция на вътрешните работи–РДВР).

Чрез българските EURES съветници, може да се получи същата информация на английски, немски или френски език. Според българското законодателство посредническата дейност за намиране на работа е безплатна за търсещите работа лица.

За допълнителна информация: тел.: +359 2 980 87 19 (Център за информация и услуги на Агенцията по заетостта), на електронен адрес: az@az.government.bg или в интернет страницата на Агенцията по заетостта: www.az.government.bg.

Обяви за търсене и предлагане на работа се публикуват и в медиите или други електронни платформи за търсене и предлагане на работа, вкл. чрез http://www.jobmobility.info/bg/.

Пълен списък с портали и агенции за набиране на персонал е представен в Приложение 3.

Някои от по-големите предприятия, учреждения и университети в България публикуват стажантски програми на собствените си web сайтове. Студентски стажове в държавната администрация могат да бъдат намерени на централизиран сайт на Правителството на Република България.

Частни платформи и портали за предлагани стажантски програми в България:

• jobs.bg
• karieri.bg
• rabota.bg
• ChimXpert
• perspektivi.info

Международни платформи и портали за стажантски позиции:

• TrainingExperience
• Praxis
• Globalplacement
• Erasmus +
• ООН

Съвети:

• Стажантските програми - как да изберем най-подходящата
• Нормативна уредба на студентските стажове в България
• Стъпки за кандидатстване по Erasmus+

Първата стъпка при кандидатстване за работа е подготовката на подробна автобиография (CV). Препоръчително е да се използва европейския стандарт на EUROPASS за автобиография. Сайтът на EUROPASS позволява онлайн създаване, съхраняване, редакция и изтегляне.

Обикновено работодателите искат CV-то да е придружено с кратко мотивационно писмо, показващо защо кандидатът проявява интерес точно към избраната позиция. То също може да бъде създадено на сайта на EUROPASS. Допълнително могат да се създадат европейски паспорт на уменията и езиков паспорт.

Националната информационна система за оценка на компетенциите MyCompetence също предлага възможност за създаване на CV във формата на EUROPASS. Системата също така предоставя информация за разработени професионални стандарти, описания на длъжности, тестове, възможности за електронно обучение и други специализирани услуги за оценка и развитие на компетенциите на работната сила в България.

При одобрение на първоначалните документи (CV и мотивационно писмо), работодателят ще поиска допълнителна информация и документи. Добре е търсещото работа лице да има подготвени (преведени и легализирани) документи за завършено образование и придобити квалификации, документи за придобит трудов опит по професията, за която кандидатства, както и препоръки от предишни работодатели.

Проучете фирмата, в която кандидатствате, нивото на заплащане в сектора и региона, както и конкретната обява за работа, за да сте наясно със задълженията, отговорностите и очакванията към Вас.

Не закъснявайте. Бъдете спретнати, с прилично облекло, учтиви и културни. Отговаряйте спокойно и уверено на въпросите. Не използвайте заучени фрази, а проведете адекватен и позитивен разговор. Демонстрирайте ясна представа за предлаганата работа и желание да се занимавате с нея. Не се страхувайте да задавате уточняващи въпроси.

Не бързайте с въпроси за заплащане, отпуски и други привилегии. Избягвайте да лъжете, бъдете сдържани в маниерите си, не бъдете агресивни. Бъдете делови, независимо от позицията, за която кандидатствате.

Запознайте се с текста на предлагания ви от работодателя договор и при необходимост - ползвайте доверен преводач и/или адвокат.

Трудовият договор трябва да бъде сключен в писмена форма. Договорът се подписва в два екземпляра, по един за всяка страна по него.

Необходимо съдържание на трудовия договор:

• Данни на работодателя – име на фирма, седалище и адрес на управление, Единен идентификационен код (ЕИК) на фирмата, име на представляващи, ЕГН или личен номер – за чужденец;
• Данни на служителя – име, постоянен адрес, ЕГН, вид и степен на образование;
• Място на работа – седалището на фирмата, ако не е уговорено друго или не следва от характера на работата;
• Работно място – отдел, цех или друго обособено място, където ще се изпълняват функциите;
• Наименованието на длъжността;
• Дата на сключване на договора и влизане в сила;
• Времетраене на трудовия договор;
• Размер на основния и допълнителните годишни отпуски;
• Срок на предизвестие – трябва да бъде еднакъв за двете страни и зависи от вида договор;
• Продължителност на работния ден или седмица.

Социално осигуряване

• Държавно обществено осигуряване (ДОО)

Държавното обществено осигуряване (ДОО) е форма на организирана материална защита на трудещите се в случай на загуба на доход. Основният източник на осигурителното право, който събира социалноосигурителното законодателство в един законов акт е Кодексът за социално осигуряване (КСО).

Фондове ДОО:

• o фонд "Общо заболяване и майчинство";
• o фонд "Пенсии";
• o фонд "Пенсии за лицата по чл. 69";
• o фонд "Трудова злополука и професионална болест";
• o фонд "Безработица".

• Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО)

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) е вторият стълб на пенсионната система и дава право на втора допълнителна пенсия на родените след 31.12.1959 г. и възможност за получаване на пенсия за ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд. Този вид осигуряване е регламентирано в дял втори на Кодекса за социално осигуряване (КСО). То се осъществява, чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове.

Здравно осигуряване

Със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са регламентирани отношенията по задължителното и доброволното здравно осигуряване.

Здравното осигуряване се осъществява чрез събиране и разходване на парични средства – осигурените лица и осигуряващите участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при осигурителен случай осигурените получават като престация медицинска помощ.

Органът, който провежда и управлява задължителното здравно осигуряване, е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), който организира събирането, управлението и разпределението на средствата за задължително здравно осигуряване. Задължителните здравносигурителни вноски се събират от Националната агенция за приходите.

Размер на здравноосигурителната вноска за 2018 г.: 8%

Минимален месечен размер на осигурителния доход през 2018 г. за самоосигуряващи се лица е 510 лева, а максималният месечен размер - 2600 лева.

Персонален идентификационен код (ПИК) се издава във всички офиси на НАП. С него лицата могат да проверят какъв е осигурителният им доход - върху каква сума работодателите, внасят осигурителните им вноски. Здравноосигурителният им статус може да се провери и чрез е-услугата на НАП „Здравен статус“.

Застрахователните компании и брокери предлагат застраховки, покриващи различни застрахователни рискове, свързани с бизнеса и личните нужди. От законосъобразна гледна точка водещи са задължителните застраховки, които са установени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Всеки желаещ може да получи информация в редицата застрахователни компании и брокери, извършващи дейност на територията на Република България.

По-важни задължителни застраховки:

Застраховка „Трудова злополука”

Застраховка върху здравето, животът и телесната цялост на работниците и служителите, които изпълняват трудова дейност, при изпълнението на която съществува висока степен на риск от настъпване на травми и увреждания.

На задължително застраховане подлежат работниците и служителите на предприятия, чиято икономическа дейност е с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Лицата, попадащи в тази категория, се определят с писмена заповед от работодателя след консултация със службата по трудова медицина и с Комитета по условия на труд в съответствие с оценката на риска.

Специализираната контролна дейност се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" чрез нейните структури.

Застраховката се сключва със застраховател, за сметка на работодателя. Срокът на застраховката не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от 12 месеца.

Застраховка „Професионална отговорност”

В новия Кодекс за застраховането застраховката „Професионална отговорност” е изрично уредена в част пета „Задължително застраховане”. Лицата, упражняващи съответната рискова професия или дейност, са задължени по закон да сключат застраховка, но имат свободата да изберат предпочитан застраховател и най-добри условия с оглед спецификите на дейността си. Застраховката може да бъде сключена и за дейности и професии, за които няма законово изискване.

Задължителна медицинска застраховка на чужденци

Задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Р.България или преминават транзитно през страната, се сключва на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Р.България или преминават транзитно през страната, при условие че нямат здравна или медицинска застраховка, валидна за територията на Р.България.

Чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в България или преминават транзитно през страната:

• за краткосрочно пребиваващи се считат лицата, които пребивават в страната ни не повече от 90 дни.
• за продължително пребиваващи се считат лицата, които пребивават в страната ни не повече от 1 година.

В обсега на застрахователната отговорност се включват всички необходими разходи, извършени от застрахования или от лечебно заведение за лечение и болничен престой при внезапно, неочаквано, непредвидимо неразположение, болест или злополука, настъпили за първи път по време на действието на застрахователния договор. В обсега на задължителната медицинска застраховка се включват и документираните необходими и целесъобразни транспортни разноски за настаняване или преместване на застрахованото лице в лечебно заведение.

"Гражданска отговорност" за автомобилистите

Обхваща гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторното превозно средство. Задължени лица са всеки собственик на моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на страната, когато няма валидна за страната застраховка и не притежава валиден сертификат „Зелена карта”.

Банковата сметка дава възможност за извършване на стандартни трансакции, като:

• Депозиране;
• теглене на пари в брой;
• получаване и извършване на плащания.

За да открие сметка клиентът трябва да посети клон на банка и да сключи договор при общи условия. Няма ограничения за местните или чуждестранни клиенти по отношение на вида на сметките или валутата, в която се откриват.

Документите, които трябва да се представи чуждестранно физическо лице, което пребивава в Република България, са временна карта на чужденец, разрешение за пребиваване и др.

Банките си запазват правото да изискат и други необходими документи за откриване на разплащателна сметка.

БНБ публикува курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути всеки работен ден за Република България на интернет страницата си. Заедно с курсовете на българския лев към чуждестранните валути БНБ публикува и „обратен курс“ за същите валути.

Всички търговски банки в страната обявяват свои курсове за „купува“ и „продава“, заедно с фиксингите на БНБ на съответните си страници.

Валутни калкулатори:

• Делтасток (български, английски и румънски)
• coinmill.com (български, английски и румънски)
• Уникредит Булбанк АД (български и английски)
• Societe Generale Експресбанк (български и английски)
• tavex.bg(български)
• investor.bg (български)
• calculator.bg (български)

Небанкови платформи за превод на средства в чужбина с индивидуални условия, описани на съответния сайт:

• TransferWise
• Moneygram
• Western Union
• Revolut
• Paysera
• Paypal

Услуги за превод на средства в и извън страната, както и плащане на комунални услуги:

• Easy Pay
• ePay

За кандидатстване за настаняване в общинско жилище поне един член на семейството трябва да е българин и да има адресна регистрация и постоянен адрес на територията на общината, в която иска да бъде настанен в общинско жилище. Ако това условие е изпълнено, има допълнителни изисквания.

В България свободно може да се наеме или купи жилище. Могат да се наемат напълно обзаведени, частично обзаведени или необзаведени жилища.

За покупка на жилище са необходими документи за самоличност на купуващия и на собственика на жилището, както и документи, доказващи собствеността на имота. Покупко-продажбата се извършва пред нотариус и се вписва по партидата на имота.

При покупка или наемане на жилище е препоръчително да се ползват услугите на брокер или агенция за недвижими имоти, които да съдействат.

Агенции за недвижими имоти:

• Bulgarian Properties (български, английски и румънски)
• Явлена (български, английски)
• Мирела (български, английски)
• Олимп Ю.В. (български, английски)
• Адрес (български)
• Proper Homes – Велико Търново (български, английски)
• Алфа Имоти – Велико Търново (български)
• Ви Джи Ес 2010 ЕООД – Велико Търново (български)
• Бест Консулт – Русе (български)
• Авалон Русе - Русе (български)
• Анина Имоти - Русе (български)

Портали за недвижими имоти:

• imoti.net (български, английски)
• realestates.bg (български, английски)
• portal.re (български, английски, др.)
• imot.bg (български)
• homes.bg (български)

В България съществуват две основни категории данъци – преки и косвени. Преки данъци са:

• данък върху доходите на физическите лица;
• корпоративен данък върху годишната данъчна печалба;
• данъци, удържани при източника.

Косвени данъци са:

• данък върху добавената стойност;
• акцизи.

Данъкът върху доходите на физически лица е 10%. Българските граждани подлежат на облагане с данък върху доходите им от източници в България и чужбина (вкл. бизнес като едноличен търговец), а доходите на чуждестранни физически лица, се облагат само ако те са придобити от източници в България. Обект на облагане са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Данъкът върху добавената стойност е в размер на 20%, а за някои хотелиерски услуги – 9%. Някои посочени в закона доставки са облагаеми с нулева ставка.

С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Данъчно задължени лица са собствениците на превозните средства. Размерът на данъка зависи от мощността на двигателя и коефициент за годината на производство.

С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях. Данъчната основа за облагане на жилищни и нежилищни имоти на граждани е данъчната оценка на имота.

Здравна карта – При престой в държава членка, здравноосигурените имат право на спешна и неотложна медицинска помощ. За да се възползват от това си право, те трябва да са с непрекъснати здравноосигурителни права и да притежават валидна Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Картата се издава от съответния национален доставчик на здравноосигурителни услуги. ЕЗОК е поименна и лична. Когато промени обичайното си местопребиваване, като се премести в друга страна, лицето трябва да се регистрира с формуляр S1, а не да използва ЕЗОК, за да получава медицинска помощ в новата страна.

Здравните вноски са задължителни за лицата, работещи по трудово правоотношение или самонаетите лица и се удържат месечно от трудовите доходи. За лицата, наети по трудово правоотношение, те се внасят директно от работодателя, а самонаетите лица внасят здравните си осигуровки сами.

Извънболничната медицинска помощ (с изключение на спешната помощ) се осъществява от частни физически или юридически лица, които подписват рамкови договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Всички здравно осигурени лица избират свой личен лекар. Ако съответният личен лекар не е компетентен за конкретната болест, той издава направление за прием при специалист, работещ с НЗОК.

В България функционират голям брой частни специализирани кабинети и клиники. При посещение за консултации и/или лечение в тях, пациентът заплаща за съответния преглед и/или лечение, независимо дали е здравно осигурен.

В България има развита транспортна система за всички видове транспорт. Най-голямото летище се намира в столицата София. Летища има и в гр. Варна, гр. Бургас и гр. Пловдив. Придвижването в рамките на всяко по-голямо населено място може да се осъществява с личен автомобил, такси, маршрутно такси, градски транспорт. В градския транспорт пътниците над 7-годишна възраст трябва да имат редовно издаден билет, карта или друг транспортен документ. Единични билети могат да се закупят и от водача на превозното средство или да се закупи транспортна абонаментна карта за един ден или за по-дълъг период.

Придвижването от едно населено място в друго може да се осъществява с личен автомобил, с автобус или влак. В по-големите градове се предлагат и услуги за наемане на автомобили.

Официално разписание на влаковете в България

Информация за междуградските автобусни връзки

Посолство на Румъния в Република България:

бул. Михай Еминеску №4, София

00359 2 971 28 58

00359 2 973 30 81

00359 879 440 758 - извънредни ситуации

http://sofia.mae.ro

sofia@mae.ro

Консулски отдел:

ул. “Шипченски проход” № 1, София

00359 2 973 35 10

00359 2 971 36 19

sofia.consul@mae.ro

Като европейски гражданин от страна-член на ЕС, работещият от Румъния и семейството му се ползват със същите права, както и работещите от България (като приемаща страна). Членовете на семейството му могат да учат или да работят в България. Членове на семейството са: съпруг или съпруга и деца/внуци.

• Членове на семейството от страни от ЕС

Членове на семейството не се нуждаят от разрешително за работа, ако са граждани на ЕС. Те имат право на равно третиране, включително достъп до всички социални и данъчни предимства. Те могат да пребивават като работещи, търсещи работа, пенсионери или учащи при същите условия като работещия.

Децата на граждани на ЕС, работещи в друга държава от ЕС, имат право на образование в България, каквато и да е националността им, при същите условия като гражданите на България, като имат и същия достъп до стипендии за обучение.

• Членове на семейството от страни извън ЕС

Родители с гражданство на ЕС ще бъдат третирани по същия начин като съпруг/съпруга и децата, граждани на ЕС. Родители без гражданство на ЕС ще бъдат третирани по същия начин като съпруг/съпруга и децата, които не са граждани на ЕС.

Когато румънски работник започва работа в България и е придружен от семейството си, и в него има и учащи, е необходимо преди да отпътува за България да се запознае с образователната система и документите, които са необходими за постъпване на децата му в българско учебно заведение и да си ги набави от компетентните институции в Румъния.

Във всеки български град има държавни начални и средни училища и целодневни детски градини. Обучението в училищата е безплатно за ученици в задължителна училищна възраст. Учебниците за децата до 7 клас също са безплатни. В по-големите градове има възможност за записване и в частни училища.

Училищното образование в България е безплатно и за ученици в задължителна училищна възраст, които са деца на граждани на държави от ЕС, държавите по договора за ЕИП и Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на България.

На пребиваващите в страната ученици в задължителна училищна възраст, чиито родители са граждани на държави-членки и упражняват трудова дейност на територията на Р.България, се осигурява и обучение по майчин език и култура в сътрудничество с държавата по произход, при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.

Висшите училища са държавни и частни. Обучение за придобиване на висше образование се организира след завършено средно образование. Приемането на студенти във висшите училища се извършва след полагане на конкурсен изпит. В някои висши училища е възможно да се кандидатства и с оценката от държавните зрелостни изпити.

Повече информация.

В България достъпът до далекосъобщителни услуги е с добро качество и на достъпна цена, вкл. до телефонна линия и интернет на определено място. Националният регулаторен орган, който осъществява държавната секторна политика в областта на електронните съобщения и пощенските услуги в България, е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Всеки пълнолетен гражданин (български или гражданин на ЕС, пребиваващ в България) като потребител, може да направи абонамент за далекосъобщителни услуги, като доставчикът на услугата трябва да:

• предостави писмен договор с информация за тарифите и таксите;
• посочи минималните равнища на качеството на услугата;
• предостави подробна информация за срока на договора и условията за неговото подновяване.

Индивидуалният договор при общи условия за предоставяне на електронни съобщителни услуги влиза в сила в 7-дневен срок след сключването му, освен ако абонатът писмено не се е съгласил договорът да влезе в сила незабавно.

При използване на мобилен телефон в роуминг важат правилата на ЕС за роуминг „като у дома“ – това означава, че когато абонатът използва мобилен телефон, докато е извън страната си (членка на ЕС) в друга страна от ЕС, не е необходимо да плаща допълнителни такси за роуминг. Правилата важат при обаждане (до мобилни и стационарни линии), изпращане на текстови съобщения (SMS) и пренос на данни в чужбина (страната, в която пребивава).

Национални доставчици на мобилни мрежи, цифрови мобилни наземни мрежи, интернет и телевизия:

• Българска телекомуникационна компания ЕАД (Vivacom)
• А1 България ЕАД (A1)
• Теленор България ЕАД (Telenor)
• Булсатком ЕАД (Bulsatcom)

Всеки пълнолетен гражданин (български или гражданин на ЕС, пребиваващ в България) има право на достъп и разпространение на онлайн съдържание и услуги по негово желание. Интернет доставчикът не може да блокира, забавя или дискриминира каквото и да е онлайн съдържание, приложения или услуги, освен в три определени случая:

• за да спази законови задължения, като съдебно решение за блокиране на определено незаконно съдържание;
• за да се запазят сигурността и целостта на мрежата, например за борба с вируси или зловреден софтуер;
• за да се справи с извънредно или временно претоварване на мрежата.

Това се нарича неутралност на мрежата.

Работодателите от Румъния, които предлагат работни места за български граждани, могат да обявят свободни работни места (СРМ) като използват посредничеството на:

• Европейския портал за професионална мобилност (EURES) чрез
• Агенцията по заетостта (АЗ)
• Електронна трудова борса към АЗ
• Частни трудови борси
• Агенции за подбор на персонал в България
• https://jobmobility.info/bg/

Чрез европейския портал за трудова мобилност EURES работодателите, които желаят да наемат работници от чужбина, могат да получат необходимото съдействие.

Услугите към работодателите са безплатни и са свързани с обявяване на свободни работни места (СРМ) с цел търсене и подбор на кандидати:

• информация и консултация за пазара на труда в страните-членки на ЕС;
• информация за специфичните изисквания при наемане на работници от страните-членки, административни процедури и правни аспекти;
• публикуване на обяви за вакантни места в EURES портала и в българския EURES сайт;
• консултация при изработване на оферта за обявяване на СРМ;
• подбор на подходящи кандидати за обявените СРМ;
• др.

Процедура по посредничество за работодатели

• Работодателят от Румъния подава заявка за СРМ чрез EURES съветник от Румъния.
• EURES съветник от Румъния обработва заявката и я изпраща на EURES съветник в България.
• След като се получи заявката в АЗ в България, се анализира от EURES съветник, доколко условията, посочени в нея, отговарят на законодателството на Румъния, свързано с условията на труд и заплащане.
• След това заявката се изпраща в ЦА на АЗ за одобрение.
• След одобрението й, се превежда на български език и се изпраща до бюрата по труда (ДБТ) в страната, за обявяване на информационните табла. Ако заявката не бъде одобрена, се изготвя писмо до работодателя за отказ.
• Ако има желаещи да работят в Румъния, трудов посредник от ДБТ преглежда документите им и по e-mail ги изпраща в ЦА на АЗ. От ЦА на АЗ изпращат по e-mail документите на работодателя или на EURES съветника в Румъния.
• Ако работодателят назначи лицето, трябва да изпрати информация за това в България.
• Ако при подаване на заявката, работодателят е посочил, че подборът на кандидати ще бъде в България, ЦА на АЗ определя ДБТ в България, което да осигури място за провеждане на интервюто. Същото ДБТ осигурява и присъствието на кандидата за работа и съдейства за намирането на преводач. Ако се прави специализиран тест/анкета, разходите за тях се поемат от работодателя.
• Ако работодателят желае интервюто да се проведе в Румъния, разноските за пътуване и престой се поемат от него. От ЦА на АЗ информират кандидата за мястото и датата за провеждане на интервюто. Подготвят и писмо до работодателя с името на кандидата, желаещ да се яви на интервю.
• Работодателят трябва да уведоми ЦА на АЗ за резултата от интервюто, а от ЦА на АЗ предоставят тази информация на ДБТ.

EURES съветниците са специално обучени експерти от ЕК, които имат за задача да информират, консултират и посредничат на работодателите и търсещите работа лица. Данни за контакт и адреси на EURES съветници могат да бъдат намерени на страницата на EURES "Търсене на съветници на EURES".

За да ползват услугите на EURES, работодателите трябва да са регистрирани в системата.

Доброто представяне на предприятието е предпоставка за намиране на повече и подходящи кандидати за работа. Преди да кандидатстват за СРМ или преди интервю, кандидатите проверяват сайта на фирмата, за да придобият представа за основната й сфера на дейност и за нейната структура. Препоръчително е информацията във фирмения сайт да бъде добре структурирана, за да представя на ниво фирмената стратегия и култура, екипа, настоящите и бъдещи й проекти.

Добре е на интернет сайта на фирмата да има и кратка презентация на фирмата, публикувана на български език.

Електронна трудова борса към АЗ

АЗ осигурява свободен достъп до информация за СРМ и за ТРЛ, чрез поддържаната към нейния уеб сайт – Електронна трудова борса.

Обикновено е-трудова борса на АЗ се ползва от работодатели на по-малки предприятия и предимно за обявяване на СРМ, касаещи нискоквалифицирани позиции, с по-ниско възнаграждение, за които трудно се намират кандидати. Използва се и от работодатели, които обявяват временно разкрити работни места при участието им в проекти и мерки, инициирани от АЗ.

Частни трудови борси

Частните организации, които осъществяват посреднически услуги по наемането на работа в България и чужбина и предприятията за временна работа, се регистрират в АЗ и задължително предоставят информация за обявените при тях СРМ. Ако посредникът има сайт с регистър за наличните работни места, предоставя права за връзка с него чрез страницата на АЗ. Ако няма сайт, ги обявява в електронната платформа Частни трудови посредници на АЗ.

Агенциите за подбор са фирми, специализирани в областта на човешките ресурси и основната им цел е да посредничат между работодателите и търсещите работа. Дейността им се регулира съгл. Закона за посредническа дейност само след издаване на удостоверение за регистрация и лиценз. Има два вида лиценз: 1.за работа в България, 2.за работа в чужбина.

• Документите да са оформени добре;
• CV да е в стандартизиран вид, добре структурирано и да включва: години професионален опит, ключови знания, умения, степен на образование; фирмите, в които е работил;
• Задължителните изисквания, включени в профила на длъжността, за която кандидатства.
• Мотивационно писмо – защо е най-подходящ за позицията, за която кандидатства; с какво може да допринесе за собственото си развитие и това на фирмата, ако заеме позицията.
• Дипломи, сертификати – удостоверяващи завършено образование;

Водещият интервюто, трябва да:

• е добре запознат с позицията, за която се прави подбор. В предварителен разговор с ръководителя на съответния отдел е добре да си изясни какви точно са задълженията на заемащия длъжността.
• подготви кратко представяне на фирмата, като наблегне на ценностите, които се поощряват в нея, както и дългосрочни планове за развитие; приоритетите на отдела, в който е длъжността; взаимодействието на длъжността с останалите длъжности; възможности за професионално развитие в рамките на фирмата;
• е компетентен да даде пълна информация за позицията;
• е запознат с документите на кандидата, да си отбележи и формулира правилно въпроси, които да зададе по време на интервюто;
• избягва теми като сексизъм, расизъм, възрастова дискриминация, неравностойно положение, религия, личностни характеристики;
• поясни на кандидата кога може да очаква резултат от интервюто и дали ще бъде уведомен независимо дали е одобрен или не.

Ако кандидатът не е одобрен за позицията е желателно да бъде уведомен по телефон или имейл, че е избран друг.

Ако работодател от Румъния търси служители от България чрез посредничество на трета страна - агенция за подбор, е добре да сключи споразумение за определено ниво на обслужване с нея, в което да се опишат отговорностите и задълженията на всяка от страните.

За България посредническите фирми извършват дейността си въз основа на регистрация в АЗ и след издаване на удостоверение. Удостоверение се издава за срок от 5 години и се вписва в регистър, като в него се посочват посредническите услуги, които посредникът ще предоставя в съвкупност или поотделно.”

За извършване на посредническа дейност по наемане на работа посредникът сключва посреднически договор с работодатели, като има право да публикува обяви за работни места само по заявка на работодател. Всеки посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, трябва да се регистрира в АЗ.

Списък на регистрираните посредници в България

Работодателят трябва да съдейства на новия служител при подготовката на документите, необходими за работа в Румъния, вкл.:

• разрешение за работа или помощ, за да получи такова:
  • o всички граждани на ЕС могат да влязат и пребивават до 3 месеца в Румъния с валиден документ за самоличност;
  • o при търсене на работа, по изключение, гражданите на ЕС могат да влязат и пребивават в Румъния с представяне на валиден документ за самоличност до 6 месеца;
  • o гражданите на ЕС, които желаят да пребивават в Румъния за срок повече от 3 месеца, трябва да получат регистрационен сертификат от териториалното поделение на Главния инспекторат по имиграция.
• медицинско свидетелство за пригодност за работа – издава се от лекар по трудова медицина, преди започване на работа.
• уведомяване на Националната агенция за инспекция на труда и социална сигурност – извършва се от работодателя.

Трудовият договор е писмен и се сключва на румънски език. Може да бъде постоянен или с определен срок (до 36 месеца); може да бъде със срок на изпитване до 90 дни (за ръководни позиции – до 120 дни); на пълно или непълно работно време. Работното време не може да надвишава 48 часа, вкл. извънредния труд. Има два почивни дни в седмицата. Има право на най-малко 20 работни дни годишен платен отпуск. Гарантираната минимална месечна работна заплата, считано от 1 януари 2018 г., е RON 1900 (EUR 408).

Работодателят трябва да предостави на новия служител информация за мястото, където се намира фирмата и как се стига дотам. Трябва да провери и какво се случва с настаняването му, вкл. и семейството му. Ако новият служител не ползва румънски език свободно, е добре да бъде изпратен на допълнително езиково обучение.

По отношение на дейностите, които се включват при изпълнението на длъжността, на която е назначен, е добре работодателят да определи наставник (ментор) на новия служител, който да му помага и въвежда в установения ред във фирмата. Работодателят трябва да запознае новия работник с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, и сигурност при работа, чрез допълнително разяснение и проверка на готовността му за действие в извънредна ситуация. Ако новоназначеният служител не познава техническите изисквания или съоръженията, които ще използва, работодателят трябва да му предложи въвеждащо или допълнително обучение.