Силистра

Общо представяне

Област Силистра се нарежда сред областите с най-слабо икономическо развитие, като за 2015 г., тя е областта с най-нисък БВП на човек от населението.

Сред силните страни на област Силистра могат да се посочат на първо място излазът на р. Дунав, наличието на две пристанища (Силистра и Тутракан) с национално значение и възможностите за добри транспортни връзки със съседните страни и страните от Дунавския регион. Голям потенциал за областта и нейно предимство са възможностите за развитие в селското стопанство. Областта има богато биоразнообразие, наличие на качествен поземлен ресурс, богат ресурс на чисти води, както за питейно ползване, така и за поливно земеделие, като същевременно липсват агресивни замърсители. Това е предпоставка за развитие на селското горско и рибно стопанство, водния транспорт, както и различни форми на туризъм, включително алтернативен.

Сред слабите страни, които съществуват в областта и възпрепятстват икономическото развитие, както и водят до задълбочаване на негативните демографски тенденции са  малкия дял на чуждестранните инвестиции и недостатъчната предприемаческа активност, съчетани с кризисни явления в икономиката. Възможностите за развитие на аграрния сектор са възпрепятствани от високата му степен на зависимост, изоставане в технологичното развитие, нестабилни стопански структури и недостиг на инвестиционен капитал за разширяване на производствата. Лошата пътна мрежа, трудната достъпност до някои райони и изразената периферност влияят негативно както на развитието на аграрния и промишления сектор, така и на туризма. Всичко това е съчетано с негативните демографски тенденции като процесите на обезлюдяване на някои райони, високият риск от бедност и социално изключване, високото ниво на безработица, съчетани с неблагоприятна образователна структура в някои от по-малките общини в областта и липса на квалифицирани кадри за нуждите на пазара на труда.

Възможностите, които стоят пред областта, са по посока използване на географския и транспортен потенциал, с който тя разполага, като се подобри инфраструктурата и се включи в европейските транспортни коридори на основата на съвременен комбиниран транспорт. Изграждането на мост на р. Дунав Силистра – Кълъраш ще засили трансграничните връзки между двете страни, както и между страните в региона. Наличието на възможности за усвояване на средства от европейски фондове при липса на големи чуждестранни инвестиции може да допринесе за подобряване качеството на публичните услуги, човешките ресурси, техническата инфраструктура, туризма и селското стопанство.

Сериозна заплаха за развитието на областта са задълбочаващите се демографски процеси, ниската икономическа активност на населението, продължаващата слаба адаптивност на работната сила и същевременно изтичането на млади квалифицирани специалисти. Засилващото се проявление на процесите, формиращи междурегионалните контрасти и силния конкурентен натиск от страна на съседни райони за привличане на инвестиции, могат да окажат неблагоприятно влияние върху областта и да задълбочат нейната изолираност.

Демографска и социална характеристика на населението

Населени места и численост на населението

Възрастова и образователна структура на населението

Миграция на населението

Доходи и разходи на домакинствата

Тенденции в развитието на местната икономика

Макроикономически показатели

Макроикономически показатели

Показател Мярка 2011 2012 2013 2014 2015
Брутен вътрешен продукт (БВП) млн. лв. 669 637 655 675 676
БВП на човек  от населението лв. 5,621 5,410 5,618 5,852 5,933
Брутна добавена стойност (БДС) млн. лв. 585 552 564 586 584
Дял БДС по икономически сектори:            
Аграрен % 25.7 27.4 26.6 25.6 23.1
Индустрия % 19.1 14.2 16.7 17.8 18.7
Услуги % 55.3 58.4 56.7 56.5 58.2

Предприятия

Показатели за нефинансовите предприятия

Показател мярка 2011 2012 2013 2014 2015
Брой предприятия брой 3 801 3 834 3 853 3 822 3 941
Структура на предприятията според броя на заетите в тях лица:            
с до 9 заети лица  % 91.5 91.7 91.8 91.9 92.1
с 10-49 заети лица % 7.2 7.2 7.0 7.0 6.6
с 50-249 заети лица % 1.2 1.0 1.1 1.0 1.2
с повече от 250 заети лица % 0.1 0.1 0.1 0.1 0.1
Брой заети брой 17 789 17 633 17 813 17 333 17 753
Дълготрайни материални активи млн. лв. 610 667 710 744 811
Разходи за придобиване на ДМА млн. лв. 150 170 176 166 253
Придобити ДМА млн. лв. 150 129 189 138 197
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия с натрупване към 31.12.  млн. евро 8 13 33 32 29
Нетни приходи от продажби млн. лв. 1 401 1 487 1 535 1 564 1 713
Рентабилност на продажбите % 8.9 3.7 6.0 6.7 6.5
Оборот млн. лв. 1 419 1 500 1 545 1 569 1 722
Произведена продукция млн. лв. 799 838 799 797 851
Добавена стойност по факторни разходи млн. лв. 304 257 304 314 339

Водещи икономически сектори

Водещи икономически сектори

Сектор Предприятия, брой Наети, хиляди Общо приходи, млн. лв. Сума на активите, млн. лв. Финансов резултат, млн. лв.
Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети 1 371 4.93 961.4 489.2 24.5
Селско, горско и рибно стопанство 285 2.54 295.9 444.8 28.8
Преработваща промишленост 295 4.44 258.5 347.6 14.1
Строителство 152 1.22 78.6 74.7 12.7
Транспорт, складиране и пощи 200 0.81 44.6 60.5 2.8
Хотелиерство и ресторантьорство 202 0.97 13.7 8.6 0.3

Стратегически приоритети в развитието на местната икономика

Визията на стратегическата програма е област Силистра да подобри и реализира своите потенциали за растеж като се превърне в устойчиво развиващ се район на България и Дунавското пространство с нови перспективи и качество на живот на населението.

В тази връзка изведените основни стратегически цели са насочени към развитие на конкурентоспособна икономика чрез насърчаване на иновациите във всички сектори, повишаване на жизнения стандарт на населението чрез създаване на нови работни места и инвестиции в хората и подобряване на териториалната устойчивост.

Сред приоритетните дейности в изпълнение на поставените цели до 2020 г. са подкрепа на малкия и средния бизнес, повишаване на заетостта, подобряване достъпа до образование и социална инфраструктура, развитие на съвременна инфраструктура и на териториалното сътрудничество.

Основен акцент на националната и регионална политика до 2020 г. ще бъде в посока на преодоляване на съществуващите несъответствия между търсенето и предлагането на работна сила.

Пазар на труда

Работна сила

Безработни лица

Обявени свободни и заети работни места